Пепелянката е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от Близкия Изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, дългите зъби (до 13 mm) и сравнително силната отрова. Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm. Максималната дължина на женските е по-малка, отколкото на мъжките, макар че средният им размер е по-голям. Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче"), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9-17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда.[2] Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво. Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина. Пепелянката не снася яйца, а е яйцеживораждаща, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4-8 на брой, като при раждането дължината им е 14-24 cm. Храни се главно с дребни бозайници и птици.

Латинското наименование на пепелянката е Vipera ammodytes.